Препоръката на Григор за системен подход към проблемите на организираността е хубава, но е трудно да се ориентираш в днешната масова психика. Неразбираем е колкото действителният, толкова и виртуалният свят. Равнището на технологията е критерий за степента на проникването на съзнанието в материалното битие, но за проникване в съзнанието и то много не помага. То само подсказва за някакво възпроизвеждане на съответствието на структурите. В този смисъл е важна мисълта на Гълбрайт, че императивите на технологията и организацията, а не образите на идеологията детерминират формата на икономическото общество. Противоречието човек – автомат, практиката и системата на обществения живот все повече се изместват по посока на виртуалния свят.
Едновременно с проникването на науката в материалната практика химическите продукти все повече изпъстрят земната повърхност. Системата на технологическия процес все повече се преплита с взаимодействието между хората. Всичко се изменя, но политическите обичаи в България си остават на нивото от времето на Алеко Константинов. Държавата и хората в нея, на които се слуша думата, три десетилетия се занимават с преразпределение на преработваната природна среда и на преработеното. Този сеир е по-интересен за публиката от форумите на организациите.
Защо не може да се постигне по-високо ниво на всекидневното съзнание? Защо продължава да е валиден изводът на Хегел, че хората не се учат от историята? Нали все повече професии зависят от индивидуалността на упражняващите ги. Дали загубата на социална тежест и влияние на хората, чиито потребности, привички, съдби бяха свързани със старите форми на труда, води до формиране на озлобено съзнание и некритическо възприемане на формите на общуване?
Загубата на общественото признание на техния труд е тежко изпитание за много хора. Тяхното отношение към обществената организация зависи повече от техните интереси, отколкото от техните възгледи за обществото. Заинтересоваността на много хора от усъвършенстването на обществената организация секва, щом като новата организация води до намаляване на относителната им тежест в обществото. Когато новата организация не довежда човека до желаната от него собствена реализация, той лесно губи вяра в реализацията на обществената свобода като осъзната необходимост.
Калоян Добрев
Няма коментари:
Публикуване на коментар