петък, 31 декември 2021 г.
неделя, 12 декември 2021 г.
Политическа дейност и публично изразяване
Свободата на публично изразяване на политическите субекти се изменя. Търпимостта на овластените към идейния плурализъм, проявяван на улиците и площадите, е значителна. Идеите за промени се превръщат в опасна за властта материална сила, ако се пристъпва към тяхната реализация. Тогава те може да стават максимално нетърпими за участващите в управлението. Те започват щедро да предоставят на силите на реда средства за предотвратяване на подобна реализация.
В началото на XXI век изявиха шансовете си за осъществяване на обществени проекти някои масовизирани интернет-политически инициативи. Богатите не изостават и в тази дейност. Те трансформират класически медии в интернет-медии. Става дума за милиони и милиарди на разполагащите с максимални финансови средства, използвани за политическа мобилизация на избирателите. Милионери и милиардери заемат видни места по върховете на властта в държави, където господства либералната идеология.
В партийно-политическата система обществени дейци, зад които не стоят милиони, нямат шансове за значимо участие във властта. Рядко се заражда спонтанна политическа енергия у избирателите, за да налагат такива дейци в парламента. Без информационно-идеологически скъпоструващи средства такива политически дейци трудно стават адекватни изразители на народните интереси. Така ще е, докато народът позволява на партиите да ограбват политическите му права. Той трябва да налага социално-политическото равенство.
сряда, 8 декември 2021 г.
Нереалност на днешния политически плурализъм
Като неограничена свобода на гражданите публично да изразяват и отстояват собствени идеи и позиции чрез модерните средства за масова информация, идейно-политическият плурализъм днес е нереалност. Достъпът до информационно-идеологическите медии е ограничен. Партийните организации не са заинтересовани от популяризирането на непартийни възгледи. Непартийните политически структури са в небитието. В тесен семеен или приятелски кръг с предимство се коментират изяви на признати партийци, а не възможностите за прояви на собствена политическа активност.
Независимо от равнището на общото образование, социално-политическата култура на мнозинството избиратели е недостатъчна. В публичното пространство непартийни идеи в ограничен обхват се допускат от петилетка на петилетка, само за видимост на идеен плурализъм. Тотално доминират идеите за партийно-представителна демокрация. При всяка заплаха за тази доминация се слага край и на най-плахото проявление на този идеен плурализъм. Антипартийните мнения тогава се изключват напълно от обхвата на българската информационно-идеологическа система. Който иска да работи за създаване на непартийна политическа организация, трябва предварително да се подготви, за да понася всякакви ругателства.
П. Тодоров