Кому са потрябвали тези предизборни кампании? На партийците, за да ни убеждават, че черното е бяло? На партийните журналисти, за да си оправдават заплатите? На шоумените, за да си запълват с коментари за тях програмите?
Защо да не можем да се откажем от сегашните предизборни кампании? Докога ще бъдем третирани като умствено изостанали, та десетки пъти „да ни набиват в главите“ едни и същи политологически „приказки“? Не е ли достатъчно всеки кандидат да си напише платформата-обещание в Интернет и който иска да си я чете? Който сам не иска да направи това, и сто пъти да му се казва едно и също по телевизията, пак няма да се замисли над него.
Когато животът на планетата е ежедневно на екрана, защо трябва, заради изборите, лицата на тези, които са ни омръзнали, да ни се натрапват още много пъти? Или просто за да не ни остане време сами да помислим кой от тези познати би могъл да е по-добър от другите?
Щом като богатството означава да имаш всичко, необходими са противовеси точно на него. Политическата власт, като най-възможен и сравнително най-стабилен негов противовес, може истински да изпълни такава функция при безпартийна избирателна система. Необходим съюзник на такава система са не богатството и парите, а само моралът, скромността.
Недялко Димов
Няма коментари:
Публикуване на коментар