Политолози и партийци ни убеждават, че може да се противостои на действието на овластените в свой собствен интерес с ограничения в мандатите. А не подтиква ли ограничаването на мандатите представляващите и управляващите към по-решителни действия в свой собствен интерес, независимо от нанасяната вреда в политическия процес? В свой собствен интерес мнозина могат да действат колкото е възможно по-тихо. Когато се стремят да действат в обществен интерес, го правят с шумни церемонии. Те знаят, че трябва да вършат добри неща. Стимулира ги избирателското признание. Но то няма силата на потребителско признание, което се доказва с пари. Овластените в държавни органи нямат такива потребители. Стимулира ги увеличаването на броя на техните подчинени, на зависимите от тяхната власт. Този техен интерес съвпада с увеличаването на бюджетните разходи. Оплакват се, че възложените им задачи се усложняват и искат повече пари и разширяване на тяхната власт.
От гледна точка на личните им интереси, самите представляващи и управляващи не са заинтересовани от намирането на обективен критерий за оценка на тяхната работа. Може да кажат, че той ще спъва тяхната инициативност. Забравят, че тяхната работа трябва да служи на разширяването на свободата на представляваните и управляваните. Бидейки партийци, работата им се оценява обикновено на четири години веднъж. Ако ги номинират избирателите, може всички да правят това и по-често.
П. Грудов
Няма коментари:
Публикуване на коментар