Много интелектуалци демонстрират критичност към дейността на държавните институции. По-често критиката им е насочена против бездействието на тези институции в едно или друго отношение. Пледирайки за разширяване на обхвата на държавната власт в различни отношения, те се надяват на по-голяма потребност от самите тях. Защото търсенето на ентусиазирани анализатори ще се увеличава. Надяват се, че привилегиите на властта ще им са по-достъпни.
Победата над много древни болести усилваше анализаторския ентусиазъм. Пандемията „Ковид 19“ породи стъписване. Събужда ентусиазма появата на ваксини в борбата срещу пандемията. Но тя не означава, че ще изчезнат всички ограничения върху познанието на хората. Може да изчезне едно ограничение – партийното доминиране в развитието на познанието за обществото.
Партиите се борят за власт и са заинтересовани от разширяването на обхвата на властта и умножаването на придворните. Те обещават намаление на броя на заетите в държавната администрация, но не го постигат. Те се стремят да създават стаден инстинкт у избирателите. Партийците и придворни политолози призовават за „национални кампании“ в изпълнение на различни задачи. За „разнообразие“ постоянно се търси подкрепа за нови политически партии, които съществено не се различават от старите. Едновременно се оправдава и нарастващата роля на придворните интелектуалци-анализатори. Така съюзът между партокрацията и нейните сервилни анализатори върви към своя зенит.
П. Тодоров
Няма коментари:
Публикуване на коментар