Понастоящем формално кредиторите и работодателите нямат повече политически права от другите граждани. Но неравнопоставеността от миналото продължава да съществува. Справедливостта изисква осъществяваните сделки да са честни, но не определя на никого с кого да сключва сделки. Намирането на работа може да прави хората зависими. Независимо от очакванията, резултатите от една справедлива сделка може да облагодетелстват едната страна и да са неблагоприятни за другата. Такива резултати не са основание за ограничаване на правото за сключване на сделки. Но в стремежа към „социална справедливост“ се допуска отношение към собственост на граждани като към обект на администриране. Целят се определени резултати за някои групи. А законодателните органи понякога гласуват подобни закони както намерят за добре. Така координиращото индивидуалното поведение частно право се измества от публично право на администрацията и подчинението. Стават по-лесно преодолими ограниченията на правомощията на представителните органи. Улеснява се осъществяването на различни корупционни схеми.
Средства за регулация отново стават средства за дискриминация. Ако по-рано дискриминацията е била налагана от собственици и имащи по-голямо влияение сред законодателите и управляващите съсловни групи или прослойки, днес тя се налага чрез властта на партокрацията. Партокрацията определя: кои ще ни представляват в общинските съвети; кои ще са кандидати за наши народни представители; кои ще са представители на парламентарните групи в комисиите на Народното събрание; кои ще са министри и други администратори. Неравноправието не може да се възпроизвежда така, ако всеки депутат представлява само гражданите от неговия избирателен район.
Няма коментари:
Публикуване на коментар