България системно започва отначало. Започнахме третото си хилядолетие, когато в душите ни беше пренакипяло и затъваме още в първото столетие.
Щом цивилизация възниква със замяна на първобитния строй от власт политическа – организация на нова човешка смяна, настръхнала в борбата антагонистическа,
определяща роля в цивилизацията има раздвоение на дух и материя. То е в основата на организацията и е движеща сила сред много котерии.
Ражда диспропорции и ги преодолява. Прави необходима и увековечава сложна еволюция, в която ни калява да изискваме от нас достойни позиции.
Раздвоеността води до нови потребности с много разнообразни самоотрицания, пораждащи по-силни и здрави сдвоености, предизвикващи ярки човешки признания.
Събрания на хора по зова на разума, в търсене на посоки и различни пътеки, проясняват хоризонт над универсален друм, искрящ с мъдри истини в древни библиотеки.
За съзидателите му създават аптеки, поддържащи ума им в свежи състояния, за да не гасне духа на инки и ацтеки, на гърци и ромеи в агори, събрания.
Важно е истинското и съзидателното сдвояване на хора и идеи в агори, без да се влачим до днес след назидателното подтискане на мисъл в нови политзатвори.
* * *
Далеч по-силна от собственост частна
е политическата инерция.
Имотът с труд се облагородява.
Партийност деградира в неверие.
Трудещи се крият своите чувства.
Те политически не са греховни.
Зажаднели са за истинска дружба
край Черно море сред грижи вековни.
Честни в „кучешко време“, в кучешки свят,
с вяра в замисли за закрилница власт,
в безмерна пандемия с устрем прегрят,
с деца в дом затворени, тъжни за в клас.
Взаимно свързани кризи обхващат
с вериги невидими гражданите,
вечно принудени сами да плащат
за капризите на разгалените.
Бюджетният дефицит погасяват
чрез галопиращата инфлация.
Висши чиновници се улесняват
от услужливата бюрокрация.
Непартиен протест – днес безопасен
за господстващата партокрация.
Властта търпи идеен плурализъм,
не искащ своя реализация.
С неукротим стремеж към държавна власт
и апогей на отчуждението
на лишаваните от чуваем глас
при оценка на управлението
всички български партийци на глас
смело говорят за справедливостта.
Чертаят промени несътворими –
продукти на политнеграмотността.
Теориите им не открояват
най-необходимите решения.
Действията им често утежняват
влошаващото се положение.
* * *
Реципрочност, симетрия, тоталност –
дефицитни в намеренията ни
и вкопчени здраво във всяка формалност
спираме – недокрай импулсирани.
Корупция – стара политпроблема
вълнува всички в партийна система.
Мнозина я пращат на анатема,
а тя е в борба за власт вкоренена.
Редени в партийни номенклатури
серсеми раздават привилегии.
Власти с партийни абревиатури
разчитат на лобистки колегии.
Срам избягват във властовите схеми
щом избиратели следват партийци.
Безчинствата им стават по-големи,
дори до прикриване на убийци.
А срамът спира да дисциплинира,
щом номинират за наш представител
някой с мнение на шеф ангажиран –
на лобистки закони съставител.
Властници редовно се разминават
с дневния ред на българския народ
и сред депутати преобладават
снишаващи се в критичен период.
Без парламентарна опозиция
щял да е в опозиция народът?
Вековна европейска традиция –
да търпим на партийците подхода.
Опозиция в подхода е ценна.
Ценна е и във властови стурктури.
Парламентът ще става пълноценен,
чувствайки народна политкултура.
* * *
Славянин литна в най-близкия Космос.
А после Армстронг стъпи на Луната.
Със самочувствие на своя демос –
срамежлив борец против самотата.
Забрава покри техни послания.
Светът допусна борци заслужили,
с незабравими от „Млада гвардия“
да чезнат в паметта ни с тях дружила.
Сега НАТО ги оковава в анклав:
„Изпробване на въоръжения“.
На техните потомци липсват права
за тяхно самоопределение.
Да гинат по множества – хиляди
по призиви на нови Джугашвили,
с армия „Киевска демокрация“
на Киевско-руска партокрация.
От месеци летят безброй дронове.
Свят холеричен – вечни истерии,
с орангутански лептонни облаци
яростно скача страшна материя.
Много съвременни поколения –
в наносистеми светът се побира.
Днешни търсачи на извинения
искат безсюжетно да ни събират.
Сатой Чатой
Няма коментари:
Публикуване на коментар