Претендират, че само те единствени могат
да ни артикулират нашите интереси –
партиите тъй спъват вдъхновението на
много избиратели в размисли да потъват.
Време е да се изправим,
партийците да забравим;
партии да изоставим,
избори сами да правим.
Свободният сам избира
от всичките възможности.
Чужд избраник не прибира.
Има свои способности.
Сред другите отстоява
неговият собствен избор.
Ала, без да прекалява,
излъчва достоен отбор.
Време е да се научим
от мъдрите да се учим.
Антични предци да тачим,
след серсем да не се влачим.
От мъдреците да знаем –
с будали да не се маем –
нали сме политсъщества,
градящи сами общество.
Заявяваме открито,
че всички сме политици.
Народна необходимост
ни прави свои критици.
Солидарни сме с ван Рейбрук,
че и жребий има място.
На властолюбците напук
номиниращи сме свестни.
Дарбата да сътрудничим с другите означава
вникване в сетнините за народ и държава.
Тъй е светът устроен – да се съобразява
човек с необходимост и с туй се вдъхновява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар