Уважението към Конституцията все повече зависи от ролята на народа в нейното приемане. Партийци я ценят според направените разходи за нейното написване и приемане. Наложилите мненията си при формулирането на нейните наредби настояват за спазването ѝ. Загубилите борбата при това формулиране предлагат нейно изменение. Нейни тълкуватели поставят равноправието ни под съмнение.
При наличната разнопосочност на партийните стремления, българският народ е лишен от възможнст за участие в реализацията на организиращата конституционна роля в процеса на налагането на правото. Така Конституцията ни не може да осигури осъществяването на предхождащите я очаквания. Спазващите правилата за справедливо поведение остават разочаровани. Защото днешната ни Конституция се прие при очаквания за всеобщо спазване на тези правила. А нейното прилагане замени неравноправието ни с голяма група партийци с неравноправие с повече групи партийци. Тълкуването на Днешната Конституция за десетилетия лиши обикновените български граждани от право на участие в референдуми за изменения в държавното устройство и формата на управление на Република България. От друга страна, българските партийни законодатели си позволиха да обявят гласуването на българите на избори за задължително. За тях собственото им избиране в органи на държавната власт се оказва по-важно от каквито и да са изменения в конституционното право. Изгледи за конституционно преодоляване на неравноправието на гражданите на Република България не се очертават.
Като действителен път към равноправието на българите се очертава пътят на политическата борба. За да преодолеят единният отпор на партиите в тази борба, на тях им е необходима политическа самоорганизация. Ако им тежи организираността, безправни ще си останат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар