Без да се меси в саморегулацията на дейността на представителните институции, избирателската самоорганизация трябва да способства за усвояване на организационна култура от избирателите. Тогава избирателите ще могат да правят и да отстояват по-удачни предложения за номиниране на кандидати за избиране в представляващите ги органи. Необходимият минимум практически организационен опит те трябва да придобиват в процеса на самодейността и самоуправлението на собствената си самоорганизация.
Избирателската самоорганизация, без да измества представляващи и управляващи, може да допринася за цялостно повишаване на културата на общуването на своите членове. Така може да се повишава нивото на съблюдаване на правилата за справедливо поведение на различните равнища на представителство и управление и да се подобрява ползването на различните услуги, предоставяни на гражданите. Нали администрацията следва да е подчинена на същите общи правила за поведение, както частните лица. А увеличаването на услугите, предоставяни на гражданите от административните органи, предполага повишаване на взискателността към тях. От гражданската взискателност зависи недопускането на тяхна целенасоченост към облагодетелстване на отделни групи.
Нивото на народната взискателност към представляващите органи и управлението зависи от гражданската организираност. А институционализацията на избирателска самоорганизация е опасна за господстващата партокрация. Българската партокрация свежда народното позициониране в обществено-политическата ни система до нареждане на „опашки“ за участие в „нямо“ гласуване. Защото активната народна позиция ще пречи на постиганото от партократите осуетяване на чуваемото изразяване на избирателски предложения за избиране на представляващи. Ще породи и граждански стремления за произвеждане на конституционни референдуми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар