Единство като взаимоотрицателност на състоянията

Функционирането на избирателска опозиция на представителството в органите на държавната власт и на управлението трябва да бъде насочено както против стихийното приемане на политически решения, така и против водещата до крехкост на обществото прекалена регулация. Тази раздвоеност в насочеността на влиянието на народа върху властта и управлението се изисква от необходимостта той да съчетава ролите на овластяващ и на критик на овластените. Така опозиционността на народа няма да има разрушителна роля като тази на опозицията на много партии, а само ще направи партийната опозиция излишна.

Докато се избират номинирани от партиите кандидати да ни представляват в органите на държавната власт и обикновените граждани не гласуват на конституционни референдуми, народът ни фактически е лишен от право на политическа артикулация на интересите и стремежите си. Партийци се страхуват от функционирането на безпартийните избиратели като политически същества. Затова са единни в разбирането си, че само те, независимо дали са управляващи или в опозиция, като политическа „класа“ са достойни политически да артикулират интересите ни. Артикулираха ни ги през цялата 2021 година, но мнозинството от нас не се припозна в никоя от многобройните артикулации. Страхът им от възможността народът сам да излъчи кандидати за техни опоненти остава.

А е време народът да се самооткрие като първоизточник и критик на властта и управлението. Така ще съумее да излъчва истински достойните кандидати за представляващи го в държавните институции, критически взаимоотричайки състоянията си, с които ще може да възвиси народното ни единство.