Много от проблемите, разрешавани от наши предци, изискват нови умствени усилия. Сред тях са и проблемите на политическата субектност. Политическата свобода е непостижима без политически субекти.
Включвайки се в политическа самоорганизация, човек избира начин за политическата си реализация. Съзнателно правещият това човек има очаквания за политическо общуване и единодействие с другите встъпили в тази самоорганизация. Самодейният характер на организацията предполага действително участие на нейните учредители в написването, обсъждането и приемането на учредителните ѝ документи.
Ставането на избирателската самоорганизация като нова политическа асоциация вследствие на действеното осъзнаване на равни и свободни индивидуалности е предпоставка за съзидателното ѝ функциониране. Функционирането на самоорганизацията като „политическа сила“ изисква отделният ѝ член да се стреми постоянно да открива у другите способности на политически субекти и да отстоява предпочитани начини за тяхното развитие и реализация. Действеният политически субект се старае не само своевременно да осъзнава проявленията на обществената необходимост, но и да открива най-подходящите за олицетворение на нейната реализация сред другите. Така той допринася за по-голяма сплотеност на организационната цялост, към която принадлежи. Може да допринася за целенасочеността ѝ към антикрехкост при разнообразие на персоналните очаквания; за устойчива адекватност на използваните за постигане на целите средства; за прилагане на повече конкретика в планирането на организационно-политическата работа и съобразяването му със състоянието на поведението и характера на членовете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар