С мои акрани предпочетохме да не спестяваме мнението си, заради спокойствието ни, а да противостоим на все по-катастрофалната партийно-политическа инерция. През 1997 година преживяхме финансова катастрофа. В началото на Новото хилядолетие дадохме десетки жертви с недомисленото си участие във войната срещу Ирак. Преди това министър Соломон Паси предлагаше да броим кой наш политически избор предполага повече жертви.
Нашето мнение беше и остана впоследствие, че вместо в смут да броим жертвите на партийната политика, трябва да отхвърлим тази лъжедемокрация. Предложихме да превърнем 2017 година в година на историческите поуки. Предложението не намери необходимата подкрепа.
Износът на фалшивата партийна „демокрация“ продължава. По-малко от 80 години след форсирането на Днепър от антихитлеристки войски, сред които преобладаваха руснаци и украинци, край Днепър продължава да се пролива човешка кръв. Оставаме с убеждението, че на заклещеното в капака на партийно-политическата система човечество е необходима година за политразмисъл. В памет на загиналите след деветоюнския преврат в партийните касапници, включая Втората световна война, през 2023 година ще помълчим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар