Взаимоотрицателност на политическите състояния

Развитието на родово-племенната организация на труда дава началото и на политическото развитие на обществото. Но политическата организация на обществото се развива по-бавно от икономическата. Противопоставянето на природните предмети един на друг става при най-различни качествени отношения и съотношения и качествени нива. А политическото качество има по-строго определени граници. В рамките на мярата на една качествена политическа граница може да функционират политически сили и субекти в различни количества.

Политическата стабилност предполага устойчиво разнообразие на политически субекти, необходимо за постигане на повече яснота относно тенденциите на цялостното развитие на обществото. Тенденцията на общественото развитие към ускоряване поражда въпрос за устойчивостта на нашето общество. Устойчивото обществено развитие зависи и от нашето разбиране за характера на съвременната обществена необходимост. Това означава разбиране за противоречията, в чието разрешаване масово участваме. Трите най-съществени страни на обществено-историческата необходимост и днес изискват разрешаване на три различни противоречия с най-дълбока същност отношението взаимодействие – самодвижение.

Една от тези три страни, изискващи от хората да се съобразяват с обществено-историческата необходимост, е отношението общество – личност. Това противоречиво отношение прави хората взаимозависими и неможещи да живеят човешки без обществото. Обществото и човекът са взаимозависими и социалната инерция влияе на всеки човек. Противостоенето на вредните влияния на тази инерция характеризира гражданското достойнство. То се проявява особено в изборните процеси. Но мнозинството избиратели се примиряват с политическото си неравноправие в тях. А досега липсва избирателска самоорганизация, в която избирателите да взаимоотричат състоянията си и да преодоляват обхващащото ги примиренчество.

Сега партийно-политическата инерция е много вредна. Партийно-политическата система функционира ограбвайки политическите права на мнозинството граждани. Партиите много се обвиняват взаимно в търпимост към корупцията, а не правят необходимото за обществена непримиримост към нейните проявления. Те нямат съществени идейни различия относно разкриването и реализацията на съдържанието на обществено-историческата необходимост, а идейно-политическият плурализъм е условие за демократизацията. Новооткриваните обществени процеси отекват в будните индивидуални съзнания с различни свои признаци.

Различните хора акцентуват на различни структурни отношения и се абстрахират от различни признаци на процесите. В абстрактното мислене се възпроизвеждат свързани със съответните акценти в структурен контекст асоциации. Тяхното информационно богатство може да се оползотворява с участието на гражданите-избиратели във функционирането и на представителната, и на пряката демокрация. Това участие може да бъде пълноценно и задълбочавано с обсъждане на проблемите и предложения за разрешаването им в подразделения на избирателската самоорганизация. Така избирателската самоорганизация ще може своевременно и съзидателно да взаимоотрича състоянията си и със своите членове-избиратели, и с избраните с техни номинации представители в органите на държавната власт.