Политическа свобода – единно функциониране на обществото и човека

Политическата свобода е процес на съзнателно осъществяване на мисия. Процесът на регулацията на индивидуалното поведение зависи от самопознанието и усвояването на правилата за справедливо поведение. В съответствие с него, осъзнаващият човешката си мисия човек постига и изявява индивидуалната си свобода.

 

Политическата свобода се осъществява като процес на съучастие в разкриване на истината за актуалната обществена необходимост и на приобщаване към нейната реализация. Разбирането на тази истина открива простор за реализация на индивидуални способности на хората. Разкриването на криещата се под обществените явления обществена същност прави възможно осъзнаване на по-дълбоката същност на отношението общество – човек. Свободата е процесуално състояние на съвпадение на сиянието на зората на истината за обществената същност и отдадеността на действената съкровеност на питащата човешка целенасоченост. Тя е в откриването на смисъл в поетото направление на тази целенасоченост. Индивидуално смислената битийност и социалната събитийност, различавайки се, да съвпадат.

Откривайки се в обществото, човек търси ролята си в него. Човешки е стремежът собствената роля в обществената организация на труда да се извисява до собствена роля в реализацията на обществено-историческата необходимост. Избирателската самоорганизация може да има целенасоченост той да е присъщен на всички граждани.

Реализирайки се чрез организираност, политическата свобода изисква и ролево отграничаване на човека от обществената среда. Осмисляйки се като субект на обществени отношения, човек има право и на индивидуална политическа реализация. В различни ситуации различни хора може да влияят на поведението на множество други.

Още в Античността мъдреци са стигнали до истината за наличие на политическа страна на човешката същност. В различни епохи се акцентува на различни нейни признаци. Хората може взаимно да изменят политическите си състояния. Между тези състояния функционира взаимоотрицателност. Тя може да стимулира тяхното общуване. Един друг опознавайки интересите си, гражданите може взаимно да допринасят за намиране на подходящите си роли в политическия процес. Могат взаимно да стимулират интересите си към проявленията на обществено-историческата необходимост.