Трябва да преодолеем абстракността на мислите ни за взаимността на нашите отношения. Мислите за обществените работи пронизват душите на малко хора. Десетилетия наред се задоволяваме с някоя и друга изкупителна жертва след всяка кризисна ситуация, а общностните работи остават далеч от центъра на вниманието ни. Много грешни избори и липса на виновни за тях. Песимизмът преобладава и множеството с външни фактори се оправдава. Оставайки безчувствени към колективното зло, ставаме съучастници в утвърждаването на институционален безпорядък. Мъчим се да го сведем изключително до индивидуални слабости на отделни хора и така да признаем тяхното морално усилие като единствено лекарство за колективните разстройства.
Необходими са едновременни индивидуални и колективни усилия. Съществува не само безпорядък. Има встъпващи в сделка с него хора. Когато безпорядъкът достигне апогея си, стигаме до поредната криза. Изчезването на партиите е необходимо за жизнеността на ресурсите на вехнещия скелет на обществото. То е необходимо за жизнеността на политическата същност на гражданите-избиратели.
Още не започнало това изчезване предизвиква яростно съпротивление. Партиите се крепят на рутината. Те разчитат на нашия умствен мързел. Разчитат на недостиг на въображението ни, на наша неспособност да си представим себе си в ново обществено положение. Насаждат у безпартийните чувство за нравствена уязвимост за това, че при обществени промени ценностите им са под заплаха. Затова от нас се изисква смелост и инициатива.
П. Тодоров
Няма коментари:
Публикуване на коментар