240 народни представители не могат да приемат решения за изменения на държавното устройство и формата на управление в Република България. според тълкуването на Конституцията от 1991 година. Те не могат, според тълкуването, да предоставят възможност за приемане на такива решения и на българския народ. Ако броят на народните представители се увеличи със 160, те придобиват право да правят всички изменения, които народът не може да прави. Специалисти по теория на вероятностите трябва да изчислят разликата във вероятните възможности на Великото и на обикновеното народно събрания.
Количествената разлика е очевидна. Но качествената не е. Нали когато избираме обикновеното Народно събрание, ние избираме 240-те най-правоспособни българи. Логично е да мислим, че ако към тях прибавим следващите по-правоспособност 160 българи, които партиите ще ни посочат за депутати във ВНС, средното ниво на правоспособност на 400-те депутати ще се намали. Но вероятността сред тях случайно да попадне някой неизвестен гений ще се увеличи. А по силата на такава логика вероятността за попадане на изключително способни българи сред умуващите над конституционните проблеми е по-голяма при всенародно обсъждане и подготовка за референдум, отколкото във Великото народно събрание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар