Практическите действия за създаване на инициативни групи, можещи да се обединяват в политическа самоорганизация на избирателите, предполага ориентация сред множеството граждани. Много хора се считат за справедливи в частните си отношения, но ако им се предложи да се организират, бързо отговарят, че не те са длъжни да въдворяват справедливост в обществото. Такива хора могат да бъдат въвлечени в движение за по-справедливи обществени отношения само ако бъде засегнат техния престиж или безконтролната им „свобода“. Те мислят, че губят честта си едва когато им отнемат красивия мундир. Такива хора не са малко.
Други са консервативни по силата на темперамента си. Сами по себе си те са добри хора. Гледат на света със снизходителност, винаги мотивирана от доверие към човека. Така се оказват препятствие на съпротивата против злото. Задоволяват се само с морализаторство. Склонни са да се примиряват с партийните заблуждения. Страхуват се да не ги обвинят, че произнасят радикална присъда на съществуващата политическа система. Всъщност тази снизходителност към другите се основава на снизходителност към самите себе си. На такава основа се стига до прикрита апологетика на партийните славословия на политическите „обновления“ на оставащите си все същите пребоядисващи се партийци.
К. Кирязов
Няма коментари:
Публикуване на коментар