Малко или голямо, държавното субсидиране на политическите партии не гарантира липсата на тяхно съучастие в ширещата се корупция. Само по себе си, то не блокира всяко допълнително частно финансиране на партии. Деформациите на партийно-политическия плурализъм са разнообразни. Средствата на едрия финансов капитал да способства за осъществяването им са неизчерпаеми. Той диктува изключване от сферата на интензивна държавно-политическа дейност на новопоявяващи се „антисистемни“ партии. Техният достъп до най-известните средства за масова информация е трудно осъществим. Правно регламентираният равен достъп до държавни и обществени медии не компенсира тяхната изолация, поддържана от информационно-идеологическите средства на крупния капитал. Строго формалният и реалният достъп често не съвпадат. Непреодолими пречки възникват за „антисистемни“ политически организации още при опитите за регистрацията им в рамките на нашата партийно-политическа система и конституционна уредба. При прилагания в България „плосък“ данък бедното мнозинство формира повече от половината данъчни приходи в държавната хазна. От тези приходи се осигурява държавното субсидиране на ограбващите политическите права на това мнозинство партийци.
П. Папийски
Няма коментари:
Публикуване на коментар