Д. Томов засяга важен въпрос. Партийците признават, че държавното субсидиране на политическите партии им било необходимо, за да не изпадат партиите в зависимост от едрия частен финансов капитал. Това водило до радикална промяна на идейно-политическата им ориентация в интерес на небогатите трудещи се българи. Доброто е, че си го признават и свършва с това. Субсидирането е несправедливо, защото способства за политическа дейност само на партийците.
Държавното субсидиране на партийците е крайно несправедливо, защото е от парите на мнозинството данъкоплатци, чиито политически права са ограбвани от политическите партии. Субсидиите се дават на самите ограбващи тези права. Следователно българските граждани плащат, за да бъдат ограбвани политическите им права.
При наличието на чл. 12 ал. (2) на Българската Конституция, държавното субсидиране на политическите партии с парите на избирателите, лишени от правото си сами да номинират кандидатите за представляващи ги в държавните органи, е буквално сравнимо с робската несправедливост, когато господари са искали от поробените да им плащат за това, че са си изхабявали зъбите, докато са били гощавани от тези поробени. Морално-политическото робство на мнозинството у нас е неоспоримо. Но си е заслужено от нас.
П. Папийски
Няма коментари:
Публикуване на коментар