Подкрепяйки идеята за създаване на избирателска самоорганизация, отнасям се с уважение и към мнението на автора на „„Не“ на партийната държава“ за необходимата на българските граждани организация. В следизборния си анализ от януари 2012 г. В. Брезоев пледира за „организация, която привежда убедителни аргументи защо иска властта и как точно ще защитава индивидуалните права на гражданите...“ (В. Брезоев, „„Не“ на партийната държава“, София, 2014, стр. 117). Но в анализа авторът му не доказва наличието на реална възможност за функциониране на такава организация в съвременната ситуация.
Още по-малка е яснотата по взаимоотношенията на организацията с „бимодална симетрия“ и НИК. И откъде може да дойде вътрешната сила на организацията, за да има симетрично на нея външно влияние, след като, по мнение на политолога, у нас и националният „елит“ нехае? Вместо необходимия отговор, В. Брезоев предлага нещо като въпрос. „Какво още трябва да се случи, за да се осъзнае, че една общност (в т. ч. и гражданска организация, и държава) може да е успешна само ако се ръководи от своя автентичен елит..." (пак там). Значи, без „елита“ организацията ще сполита. Но и всякакъв „елит“ не вършел работа. Когато една общност „се води от аутсайдери или от елитни кадри, които не желаят или не могат да правят политика за гражданите, няма шанс (и обективна възможност) да дойде на власт...“ (пак там). Мисля, че у нас такива общности вече са били на власт. Затова буксуваме от десетилетия.
Но кои ли са представителите на можещия „елит“? Да не би да са от рода на политолози, които вече четвърт век съветват управляващите ни? Или тези, които се поставят над самия „елит“ и делят останалите, нас, на „елит“, „средно интелигентни“, най-неподготвени – пълнеж за ариегарда?
Пею Папийски
Няма коментари:
Публикуване на коментар