Изходът, посочен от В. Брезоев през 2012 година, е „в незабавния старт на широка обществена дискусия и активност за демократизиране, прецизиране и привеждане на законите за изборите и партиите в съответствие с Конституцията:
– за практическо гарантиране на конституционното право на гражданите да избират и да бъдат избирани;
– за равни права при издигането, регистрацията и участието на всички политически субекти – независими кандидати, граждански организации и партии;
– за законова (медийна, финансова и материална) равноосигуреност на всички кандидати от страна на държавата“ (В. Брезоев, „„Не“ на партийната държава“, 2014, стр. 116).
Волно или неволно, това сложно изречение отразява парадоксалната ситуация в нашата държава. Въпреки и основателно предложения незабавен „старт на широка обществена дискусия“, такава дискусия и до днес не е стартирала. Активността „за демократизиране...в съответствие с Конституцията“ не е най-адекватна за България и до днес, защото чл. 12 алинея (2) на Конституцията позволява политическа дейност „само на политическите партии“. И трето – равни права като „политически субекти“ трябва да имат преди всичко избирателските самоорганизации, защото „граждански организации“ има всякакви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар