Време е да се научим да четем

Бягството от свободата е бягство от отговорност, ограничаващо възможностите на много хора да бъдат чути. То ограничава социалната активност на хората и обществено значимата им целенасоченост. При липса на такава ориентация и мотивация у човека лесно възниква чувство на безсилие и отчаяние. При съвременните взаимоотношения с информационния поток в обществото, нереализиращото се право на всеки да изказва мнението си по проблемите на политическата власт е равносилно на политическа несвобода.

Фукуяма разглежда човешката действеност и като борба за признание. Чувството на признателност идва както за висока резултатност на личните усилия, така и, в не по-малка степен, от действената солидарност и сътрудничеството. То на свой ред стимулира чувството за солидарност и готовността за участие по много начини в оказването на помощ на всички понасящи удар на съдбата.

Но стремежът към стимулиране на проявлението на социално-политическите способности на другите днес не е достатъчен. Алинея (2) на чл. 12 на Конституцията на Република България узаконява тази недостатъчност. Фактът, че тази алинея не ни боде очите, поставя под съмнение способността ни да четем. Фактът, че се предлага произвеждане на референдуми по какви ли не въпроси, а не по въпроса за нейното премахване от текста на българската Конституция – също.

Не забелязваме ли, че тази алинея противоречи на алинея (1) на същия член 12-и от конституцията, който гласи, че сдруженията „на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси“? Може ли да има истински гражданин без политически интереси? Докога ще се примиряваме със съвременни изопачени определения на политиката като договаряне, споразумяване, спогаждане, погаждане? Целта на тези деформации, свеждащи политиката до пазарлък, който не бил работа за всеки, е да оправдават политическото неравноправие и несвобода на мнозинството граждани. Политиката винаги е била отношение към обществено-историческата необходимост и истинската политика не може да е друго.