По определение Марксовият лозунг за справедливостта „от всеки според способностите; на всеки според потребностите“ органически се взаимопредполага с: едновременно осъществяване на всестранно развитие на хората – общество на реалния хуманизъм; утвърдено обществено самоуправление; трудът за благото на обществото – първа жизнена потребност на всички. За нашата съвременност реализацията на такова единство се оказа утопия.
В нашето съвремие е необходим и осъществим либертарианският лозунг: „От всеки според както е избрал, на всеки според както е избран“ (Дейвид Боаз, „Либертарианството. Въведение.“, Издателска къща „Мак“, София, 2004, стр. 103). Просто казано, справедливо е всеки да сърба попарата, която е дробил. Така на всеки ще се отдава заслуженото признание.
Човек дроби на себе си, работейки за развитието и реализацията на способностите си. Човек дроби и създава за обществото като изпълнява трудовите си задължения и проявява инициативност в трудовата си дейност; като предлага иновации и усъвършенствания на обществената организация, и хора, които да ръководят осъществяването им. Гласуването, с което някои ограничават обществената си активност, е само междинна фаза между дробенето и сърбането.
Реализацията на либертарианския лозунг означава отказ от постоянните ни оправдания с обвинения към тези, които сами избираме. При партийната избирателна система това се оказва невъзможно, защото ни предоставят избор само измежду готови платформи и чужди номинации за представителство в органите на властта. Включването ни в процеса на номинирането ще способства за да осъзнаваме своевременно обществените потребности и отговорността си за тяхното удовлетворяване. Така ще придобием умения да отстояваме не само своите, но и смислените предложения на другите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар