Привързаността към индивидуалната самостоятелност търпи историческо развитие. През 1819 г. Бенжамен Констан посочва четири съществени различия между гражданите на древните градове-републики и хората на новото време, имащи политическа важност за индивида. Първо, териториалната големина на дадена страна ограничава персоналната политическа роля и влиянието на индивида върху държавното управление. Второ, унищожаването на робството отнема на свободното население извънработно време, защото преди робите са били натоварени с повечето работа. Трето, търговията не оставя в живота на човека временни интервали на незаетост с нея. Постоянното упражняване на политически права, дискусиите за хода на държавните работи, ежедневните разбори по преценките на управлението, тайните събрания и шествията, необходимите агитации и попълването на редиците на политическите движения се заменят у модерните нации от заетост с предприемаческа дейност, спекулации, придобивани или очаквани наслаждения. Четвърто, търговията вдъхва у хората склонност към индивидуална независимост. Тя задоволява човешки желания без намеса на властта, която води до затруднения и безпокойства. (Ср. B. Constant, "De la liberté des Anciens comparée à celle des Modernes", FV Éditions, 2016, p.p. 13-14).
Първите различия, свързани с пространството и времето, днес губят същественото си значение. Големите територии на държавите в постмодерността не спират политическото общуване. И без робство хората имат извънработно време за участие в упражняването на властта. Участието ни в политическия процес се спъва от доброволното духовно робство. Но това участие е изискване на историческата необходимост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар