Налагат се напомняния. Самообявилият се за политическа класа партиен политически персонал прави всичко възможно да възпроизвежда с останалите хора фактически отношения на господство и подчинение. Затова периодически се появяват нови партии, манифестиращи „обновлението“ му. За него „електоратът“ се превръща в обкръжение, подобно на природната среда. Смята, че то му принадлежи като източник на ресурси за възпроизвеждане и увековечаване – основание и растеж, подкрепа, ехо на имитациите на обновление. Той стимулира ролята му на опора и стопира ролята му на фактор на изменения.
Институциите не служат на обмяна на идеи между управлявани и управляващи, а за пресяване на масовото съзнание през гъсто медийно сито и чуваемо разпространение може да имат само съждения с партийно значение. За допустими се считат само изменения на социалния ред, излюпващи се в апаратната на този партиен персонал. В съзнанието на този партиен персонал обсебяването на проблемите на демократизацията от него е увековечено. Вече половин век политическият монопол на партийния персонал у нас е конституционно гарантиран. Предложения от носители на друг възглед партиите отхвърлят с презрение. Затова всяка борба за успешна демократизация предполага борба за премахване на конституционно закрепения партиен монопол.
При организирани протести много партийни агенти се представят за борци против актуалното партийно управление и дърпат протестиращите към „задънени улици“. Затова трябва да напомняме, че ако искаме истинска демократизация, не трябва да забравяме с какъв противник имаме работа. За да не се подчиняваме, като протестиращи, на неговото влияние, ни е необходима постоянна самоорганизация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар