В „естетизацията„ на политическото Ивайло Дичев включва вкуса. Вкусът „в политическото поле днес съответства на компетентността“, необходима на гржданина, за да се ориентира сред получаваните предложения. „Той/тя непрекъснато трябва да интерпретира посланията, да решава кой е легитимен и кой – не, тъй както го правят любителите на изящните изкуства в Модерната епоха. Вкусът не е природна даденост, ето защо обществото прави усилие да го възпитава още от учебната скамейка; няма модерно гражданство без някакво ниво на компетентност, тъй както няма слушател на симфония, който не е преминал някаква степен на обучение“ (Ивайло Дичев, „Културни сцени на политическото“, Издателство „Просвета“, София, 2019, стр. 144).
Според Ивайло Дичев, днес най-убедителна е властта по заслуги. Действително няма по-добър критерий за качествата на избираните от свършената работа. Трудно е йерархичното подреждане на заслугите. Още по-трудно е доказването на заслугите за свършената работа и способностите да се защитавават интересите на мнозинството граждани при партийна представителна система. Оценката на организаторските способности на обществените дейци изисква умения да се проследява дългия път на решаване на проблемите. Утвърждаването на такива умения у избирателите предполага тяхно участие в номинирането на кандидатите да ги представляват, а не само да избират от партийно кандидатирани и самокандидатирали се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар