Пиша „необходима“, защото има и фалшива, която е излишна и вредна. Фалшиво равноправие е сегашното пряко гласуване. Изпъчиш се пред урната и гласуваш пряко за: представители в парламента на Европейския съюз; представители в Народното събрание на република България; президент на република България; общински съветници. Избираш, след като други са ограничили възможностите ти за избор хиляда или милион пъти. Те са направили по-важния избор преди теб.
Предпочитам да избирам само един, представляващ ме при избора на всички останали представители в различните представителни институции, но да знам, че съм го избрал от всички възможни други. Ако това важи за всеки, ще са равноправни и избирателите, и избираните. Ще има равнопоставеност пред закона във всички изборни органи.
Равнопоставеността от гледна точка на политическите права е първостепенна цел на демократизацията. Но т. нар. гражданско общество обикновено я свежда до борба за равнопоставеност на обществените групи. В съвременния си вид това общество не може да постига равноправие на избирателите. Със съществуващата фразеология за правата на човека се игнорира сложността на съвременното общество.
Равенството пред закона само по себе си не осигурява равенство на шансовете за самореализация и за изразяване. У нас „демократизацията“ на държавните и медийни институции от десетилетия включва по-често повтарящи се, отколкото различни, питащи и отговарящи. От питаните извън студиата обикновено се иска да отговарят на стандартни въпроси: одобряват ли нещо, свидетелстват ли за нещо, за кои биха гласували от предложени им кандидатури и т. п. Собствени предложения за демократизация от тях не се искат. В тази им дейност журналистите, питащи различно от началниците си, са малко.
Създаването на добри социално-политически структури на равноправието изисква разбиране от много хора на тяхната необходимост, възможност, съдържание и форма. Своевременното им осъзнаване е липсвало на обществото от хилядолетия. А политическата деградация у нас е от десетилетия. Не е ясно колко от нас се отнасят трезво към тази ситуация. Самоанализът ни не се изплъзва от едностранчивостта. Откриваме равнодушието у другите, а не собственото. Негативизмът ни към обществения живот се мотивира само от безнравственост на други. Политическа комуникация у безпартийните се реализира като голо отрицание.
Предстои ни да изменим себе си.
Св. Томов
Няма коментари:
Публикуване на коментар