Въпросът „какво чакаме?“ заслужава голямо внимание. Чакаме свободно поле за инициативата на всеки. Но ако само чакаме, няма да го дочакаме. Мисля, че трябва да чакаме, докато всеки от множеството политически будни безпартийни сам разгърне инициативността си. Такова разгръщане е неотделимо от подготовката и самоструктурирането на избирателска организация.
Досегашната политическа система не оставя „свободно поле за инициативата“ на всеки, защото обществено-политическите организации фактически не се образуват като самоорганизации. Няма традиция дейците от междинните равнища на организационно функциониране в тях да се издигат от самоорганизиращите се членове. Затова междинните нива остават органи за предаване на предписваща и получаване на обратна информация от членовете, а не стават органи за самоуправление на избирателите. За да не е така, е необходима по-висока политическа култура. Ако не искаме да я придобием, то не ни остава друго, освен, както отдавна беше написано на тази интернет страница, „да теглим“. Не разбирам „теглото“ само в смисъл на глад и голота, а именно и в смисъл на липса на „свободно поле за инициатива“. Липсата на такова поле се взаимообуславя с липсата на синергийно вдъхновение. Нивото на синергийност в разрешаването на социалните конфликти е „близнак“ на нивото на политическата активност на избирателите.
Всеки участник в социално-политическа организация има своя система от цели, която може да е в потенциален конфликт с предложения на други участници. В самоорганизацията основа на синергийния подход към разрешаването на конфликтите може да е идейното единство. Не е необходимо единомислие по всички или дори по няколко идеи. Необходим е само единен подход към приложението на идеята за правото на политическа реализация на всеки човек, т.е. за признаването на всеки за политическо същество. На практика това означава всеки да има право на чуваемо мнение за свои и на другите предложения и ако счита за необходимо – право да поставя на гласуване предложенията си. За такава реализация трябва да се приемат и задължителни процедури.
Динамиката на организационното единство се спъва от ограниченост на инициативността в ръководните органи. Плутарх счита, че Бог дава тласък на свободната воля, а реализацията на божествения импулс е дело на самия човек. Съдбата на идеите ни зависи от нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар