От интеграционен нарастването на разделението на труда се превръща и в дезинтеграционен фактор, както поради икономическа, така и поради политическата монополизация. Последица от това е увеличаване на насилието. Заедно с него се засилва и недоверието към институциите. Множат се информациите за нови замърсявания на околната среда, за деморализация, корупция.
Отсъстват сигурност и решителност за борба с несигурността. Съществува страх от организираността, от загуба на собствената идентичност в нея. Един съветва друг да е „себе си“, а и двамата се оправдават, че са невинни за хаоса в обществото, защото били никои.
Възможността за колективно самоубийство на Земята нараства, а слепотата за нея продължава. В тази ситуация ляво-десните координати не вършат работа. Но ляво-десният политически монопол продължава вече трети век.
Институционализацията на избирателска самоорганизация предполага преодоляване на много конфликтни ситуации. Самоорганизацията изисква преодоляване на страха от загуба на „себе си“ в нея. Изисква и преодоляване на страха от неин провал в отстояване на националната независимост. Колкото и да не са сигурни те днес, изискват се гаранции за институционализираните норми за сигурност.
Невярващите на себе си като политически субекти не вярват и в способността ни за самоорганизация. Страхът от глобална заплаха става страх и от разчитане на собствените сили у много хора. Влияе и сегашната откъснатост на обществените организации от мнозинството хора. Трябват организации, в които всички хора да си намират местата, за да ги правят адекватни и на обществените, и на индивидуалните потребности. Затова е необходимо още продължително и по-масово обсъждане.
П. Тодоров
Няма коментари:
Публикуване на коментар