Ограничеността на избора, за която пише Стоян Съботинов, не зависи само от броя на кандидатите. Партийците може да ни предлагат и по 100 кандидати за едно депутатско място и пак да няма кого „да подкрепим“. Истинността на демокрацията не се определя от броя на кандидатите за избиране.
Не е изключено понякога всички хора от дадена обществена група да са на едно и също мнение за най-достойния да ги представлява. Тогава да се изискват и други предложения на кандидатури за участие в избора на техния представител е глупаво. Формализмът предостатъчно изтощи България през XX век.
Важен е не броят на предлаганите кандидати. Важно е правото на всеки да предлага. Днес правото на всеки да предлага, да отстоява предложения и да гласува е сведено до право на гласуване. За това недемократично лишаване на мнозинството граждани от основни политически права са виновни не само обявилите се за политическа класа партийци. Предявявайки и нереалистични искания, вина имат и много безпартийни избиратели, обхванати от манията „пряка демокрация“. Пряка демокрация като всенародно одобряване на закони може да е полезна за обществения прогрес – самоосъзнаване и самодисциплиниране на гражданите. Но „пряка демокрация“ като участие на всички във всяко овластяване е илюзия.
Правото на всеки да предлага и аргументирано да отстоява предложения за избиране може да се утвърждава по различни начини: узаконени сайтове за предложения и обсъждане в интернет; многостепенни избори; избиране на пълномощници, които да отстояват първични предложения от избирателните секции при номинирането на кандидатите в избирателните райони. Така този, който е чут при правенето на първоначалните предложения за номинации, ще се стимулира да остане политически активен до края на изборния процес.
Гр. Вълчанов
Гр. Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар