Омаломощаване в уж демокрация

Става дума за омаломощаване на безпомощния суверен! Уж има международни стандарти за демократично управление. Но избирателната ни система допуска мнозинството от избирателите само до ръчна манипулация с бюлетина. В процеса на изборната кампания гаранциите за честни избори се свеждат до лозунга: „Купуването и продаването на гласове е престъпление.“

Избирателните институции се формират под диктата на властващите партии. Изборният процес протича при инициираща роля на тези партии, с партийно номиниране, при постановяваща роля на партийно номиниран президент. А уж всякаква политическа намеса била „недопустима“. Има граждански образователни кампании, различаващи се от тези в тоталитарно време, че с днешните по-могъщи медии са по-тоталитаризирани. Другото са възрастови прагове, прагове за влизане в парламента, парични депозити, изисквания за събрани подписи и т.п.

Политическото влияние върху съдебни дела продължава чрез партии и публични личности. Корупцията процъфтява. С банални карикатури тероризмът се поощрява.

* * *

Съществуващите днес институции се появиха без никой суверена да попита. „На практика „вътрешните хора“ на властта чрез съответния институционален механизъм дават на суверена избора или да играе по наложените му от тях правила, или да бъде санкциониран от правоохранителните органи, ако не ги спазва“ (Славчо Кънчев, председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България).

Няма алтернативни на предлаганите от партокрацията решения. У нас безпартийните граждани нямат право на чуваеми предложения. Нормосъздаването за тях е табу. За четвърт век, освен с доскучали им бюлетини, за нищо не са попитани. Така „тези, които създават правилата, често живеят според изключенията“. Подкрепят ги чиновниците. Те все биват съкращавани и не намаляват. В НРБ държавата ръководеше икономиката, сега няма такава задача. Но чиновническият апарат не намалява.

Почти за всичко, което се прави, днес допринасят и някои НПО. Издържаните от нас власти да грешат, а издържани отвън НПО – да ги учат как да си поправят грешките. Вместо една ръководна партия като при „народната демокрация“, днес има стотици суетящи се партии и десетки съветващи ги НПО. Нали учениците все намаляват. Участниците в тази двойка типове организации може да манифестират на 24 май и вместо учениците, и вместо учителите.