Може би става дума за много заболявания. Тогава се предлагаха терапии, без да се уточняват диагнози. Заболяванията се омаловажаваха. Наричаха се болести на растежа. Депресията не се забелязваше. Диагнозата не се уточни и след смъртта на пациента. Много от симптомите продължиха да се проявяват и у наследницата, която обяви майка си за незаконна. Така и за днешните ни социални болести липсва диагностика.
И тогава бе масово заболяването, водещо ни до търсенето на вината вън от себе си. Началници лъжеха подчинените си, че се грижат за тях. Подчинени ги лъжеха, че работят. Злото се омаловажаваше. Приписваха го на ограничен контингент носители на отрицателни явления. Едни от тях били черногледи кариеристи. Други били под влияние на идеологическата диверсия на империализма. Поощряваше се сляпото подражание и подчинение. Така конформизмът процъфтяваше. На партийните конгреси се вихреше самохвалство. Прикриването на застоя със словоблудство се превърна в най-високооценявано качество. Работата остана на втори план. Затова Игнат Раденков, герой на социалистическия труд, веднага след 10 ноември 1989 година постави на първо място сред последиците от лидерството на Т. Живков това, че сме се отучили да работим.
Димо Стойков
Няма коментари:
Публикуване на коментар