България за половин век

През първата четвърт на последния половин век хората още строяха заводи. Три бяха най-големите строежи на 60-те години. Кремиковци, Марица-изток и НХК-Бургас. Не ги строяха само партийци. Но някои казваха, че и най-лошият партиец е по-добър от най-добрия безпартиен. Избираха се за ръководители и безпартийни, но за разлика от партийните, те не бяха последна инстанция в ръководените от тях органи, организации, предприятия.

Предложенията за кандидати за избиране в органите на властта и управлението се правеха от партийците. Не е ли и сега така? Проформа и тогава имаше конкурси. Разликата е, че мнозинството от наследниците на тогавашните партийци сега са се разпределили в различни партии. Тогава, преди да гласуваме, ни питаха имаме ли и други предложения, макар че мнозинството от безпартийните, както сега, рядко подкрепяше предложение на безпартиен. Но сега изобщо не ни питат за нищо.

По-лошо тогава бе, че съмнението в правилната политика на партията можеше да ти струва работата. Нали всички работи бяха държавни! А твърдението ти за вреда от политиката на партията можеше да ти струва и свободата. Имаше деклариран морален кодекс, който се нарушаваше най-много от партийни велможи. Те изпадаха в ярост от критика на безпартийни спрямо партийни повели.

На редовно провежданите събрания питаха за мнението на безпартийните относно отделни недостатъци. Вземаха си бележка ръководителите и оправяха това-онова. Но само по частни въпроси.

Така, и преди, и сега, суверенът само потвърждаваше и потвърждава утвърденото от партийците. Тогава в края на всяко събрание по важни въпроси се приемаше телеграма до ЦК на БКП, в която се изразяваше безрезервна и ентусиазирана подкрепа на неговата политика. Гласовете не се брояха. Решаваше се с ръкопляскания.

Най-голямата разлика. Тогава казваха, че партийната народна демокрация е временно и ще настъпи безкласово и безпартийно общество с пълно социално равенство между хората. Сегашните партийци казват, че винаги трябва да е като сега. На прага на продължаващия преход избирахме между празни надежди и пълна безнадеждност.

Димо Стойков