Национални фондове и пропилени възможности

Защо хората не се учат от историята? Защото е по-лесно да се оправдават с нея. Така ние, почти век оправдавайки се с миналото си, пропиляхме по-голямата част от това, което имахме. Естествено е това време на преобладаващо пилеене да съвпада с времето на партийно господство в България. Нали е същностна черта и на най-героичната партия да се оправдава с незавидно наследство.

През последните десетилетия българските партии се оправдават и с наследена празна хазна. Няма ги желаните „национални суверенни фондове“. Някои ги наричат „нова форма на капитализма“, отнасяйки към нея и „дългосрочни инвестиции“. Нека ги наричат както си искат!

Важното е действително да са фондове на истинския суверен. Където ги има, управляват ги правителства. Вече се оказва, че на Земята са трилиони долари. Теоретици на икономиката очакват те да изиграят конструктивна роля в световното развитие след неотминалата криза. Надяват се огромните ресурси, управлявани от държави, да служат за планиране на дългосрочни инвестиции за десетилетия и да противостоят на бъдещи кризи. Предполагат, че оставяйки печалбата на втори план, управляващите тези фондове ще насочват социално-отговорно инвестиционната дейност. Смятат, че суверенните национални фондове ще се превърнат в локомотив на глобалното развитие към благосъстояние.

Взаимодействието и конкуренцията на компаниите на националните суверенни фондове и частните транснационални компании бе естественият път на развитие към постигане на по-високо ниво на производителните сили в източноевропейските страни с рухнали диктатури на комунистическите партии. Под ръководството на бързо нароилата се у нас партокрация, тази естествено очертала се възможност бе пропиляна от България. Защото нашата партокрация бяга от отговорност за икономическото развитие като дявол от тамян. Тази работа не е толкова лесна като пилеенето на държавните средства.

Пълното дистанциране от миналото послужи за общонационално оправдание. На някои и за лесно забогатяване. Не само в България. Така дадохме своя принос за засилване на имуществената поляризация в света. Но едва ли някой в България принадлежи към 222-та най-богати на планетата, притежаващи трилиондоларово богатство, равняващо се на общия годишен доход на 2,5 милиарда от по-бедните на Земята. Има още да наваксваме. И да обедняваме.