Прокламирайки временния си характер народнодемократичната форма на преход към социализма възприе идеята за постоянно нарастваща рола на партията-ръководителка. Прокламираха се и тезиси за противовеси на тази тенденция, но те потъваха в небитието. Реална стъпка в това направление бе въвеждането на шолоховския начин на приемане на кандидатите за членове на партията. Но то бе безнадеждно закъсняло и нямаше време да се утвърди.
Едностранчивостта на партийното развитие се отрази на всички добри начинания. Народнодемократичната държава въведе задължително основно образование. Акцентува и на възпитаващата функция на обучението.. Но едностранчиво.
Думите на Г. Димитров, че трябва да направим за десетилетия направеното от други страни за столетия, се смятаха за реализуема хипотеза. Основното образование наистина стана общодостъпно и масово. Засили се стремежът към модернизация на производството. В реч на пленум в Бургас през 1975 година Т. Живков очерта път към модернизацията и реконструкцията на производството. Но въпреки „проясняването“ му в още много речи и доклади, пътят си остана неизвървян. Дефицитът на демокрация спъваше инициативността на кадрите.
Безпартийните редовно се информираха за изпълнението на стопанските задачи, за предстоящото да се прави в бъдеще. Имаха думата за различни предложения, с изключение на засягащи партийното управление. Истинската демокрация оставаше за партийците, но и вътрешно-партийната демокрация имаше кризисни етапи.
„Демокрацията“ и до днес е здраво свързана с конюнктурата. И Сталин през 1945 година говори за различни форми на демокрация, но започналата студена война му помогна по-лесно да забрави своите съвети за демократизиране почти до смъртния си одър.
Международната политическа ситуация се измени след XX конгрес на КПСС. През 60-те години започнаха и икономически реформи в много източноевропейски страни. Активизираха се връзките със страни-членки на НАТО.
Но след известното подобряване на взаимоотношенията с Югославия през втората половина на 50-те години, у нас започнахме критика на югославския „десен“ ревизионизъм и подобните нему. Нов тласък на тази критика бе даден по време на кризата в Чехословакия през 1968 година. Главното в тази критика бе защитата на ръководната роля на партията-„авангард“. Това не попречи тя да рухне след 20 години. Колко ли време ще е необходимо, за да рухне партийното господство изобщо?
Димо Стойков
Няма коментари:
Публикуване на коментар