Излагайки критерии за номиниране на кандидати за народни представители, В. Брезоев посочва и някои предимства, считани за важни при определяне на номинираните. Предимство бил политическият и управленски опит. Но истинският опит на човека е невидимо качество. На еднакво значими постове различните хора обогатяват опита си в различна степен. Важно е при номинацията на човека да се отчита мнението на хората, които той е управлявал.
Още по-относително е другото посочено предимство – „организационни умения и способности“. Показател за уменията и способностите са резултатите от работата на човека. Резултатите от работата на овластените подвластните „усещат на гърба си“. Затова те са тези, които трябва да правят номинациите. Аналогична е ролята и на третото посочено предимство – „по-високото образование“. Защото в България и то често не проличава в ръководната работа.
Всички изброени в книгата на В. Брезоев критерии и предимства трябва да се сведат до един критерий-предимство – свършената работа до насрочването на изборите. И то – работа, почувствана от избирателите. Мажоритарното избиране, освен други предимства, посочени от Карл Попър, има и предимството, че хората могат да предлагат и гласуват за този, чиято работа познават.
Демократично номиниране е само това, в което има реална възможност да участват всички желаещи избиратели. Следилите с интерес и внимание обществения живот по време на даден изтичащ мандат най-често съвпадат с желаещите. И те са тези, които трябва да подреждат листите по многомандатните избирателни райони, докато все още се произвеждат пропорционални избори. Защото самоподреждането на номинираните няма да предотврати груповщината, субективизма и пазарлъците зад гърба на избирателите.
* * *
„Политическа класа“, управляваща „класа“ – всякакви претенденти да лежат на гърба на блудна маса. Да не се оспорва правото им на блага и власт – неизменна цел на самообявилите се за класирани. Ротацията на овластяваните оставя стремежа на участниците неизменен. Актьорският стремеж е синхронизиран с настроението в стана на режисурата.
Избирателите или протестират, или ръкопляскат, и няма кой да им разчисти достъпа до политическата сцена. А стремят ли се те към нея? На сцената има напрежение. Нали да си автор на съдбата си е отговорност. Да реализираш съдбата си, понасяйки отговорността за правещото я човешка общество, в диапазона на всички свои възможности, е трудно. Да изпълняваш обществения си дълг значи и да носиш своя дял от бремето на овластяването. Такъв товар издържат отстояващите справедливостта.
Избирателят трябва да чувства, че суверенът е у него. Тогава политическата сцена може да е негова и той да контролира достъпа до режисурата. Така реда там ще създават умеещите да разпознават и ценят таланта. Досегашните резултати от работата ни показват, че там делят властта, за да осуетяват контрола на суверена.
Според Владимир Брезоев, у нас под „демократична маска се проявява многопартиен тоталитаризъм“ („Не“ на партийната държава, стр. 103). Като негов признак се посочва неограничената власт на управляващата партия, т.е. липсата на фактическо разделение на властите. Второ, у нас няма ефективна защита на човешките права. При такива условия особено опасно се счита поробването на хората в незначителните подробности на живота им (вж. пак там, стр. 104). Така „катранджиите“ и партокрацията може да постигнат у избирателите амнезия за политическите им права. А без политическите, хората не могат да защитават и другите си права. На партократите трябват легитимиращи ги гласоподаватели, а не политически съзнателни личности.
Григор Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар