В "Народната република" и след нея

Свикването на Седмото Велико народно събрание през 1990 година беше отстъпление от пътя на демократизацията. То бе свикано във време, когато бе отменена разпоредбата на Конституцията от 1971 г. за ръководна роля на БКП в българската държава. Следователно, най-належащата промяна в тази конституция вече беше извършена.

Българското общество още не бе узряло, за да преосмисли всичките си конституционни норми. Партийците знаеха това. Те си мислеха: „Народът не е узрял, но ние сме узрели.“ Свикаха Седмото Велико народно събрание, което на 12 юли 1991 г. прие Конституцията на Република България, отменяща българската Конституция, приета от българския народ на 18 май 1971 г.

В отмяната на една конституция от друга няма нарушаване на демокрацията. Според Декларацията за правата на човека и гражданина от 1793 г. народът „винаги има право да преразглежда, да поправя и да изменя конституцията. Едно поколение не може да подчини на своите закони бъдещите поколения.“

Въпросът е: от кого и как се преразглежда конституцията. С участието си в изборите за Велико народно събрание през 1990 година българският народ даде съгласието си Седмото ВНС да отмени конституцията от 1971 г. С това си съгласие народът направи крачка назад в демократичното си развитие. Осъзнаването на допуснати грешки в приемането на решение не изисква отказ от по-нататъшно участие в процеса на приемане на решения. Както отделният българин, така и българският народ не може с еднократно участие в приемането на политически решения да усвои културата на демократично приемане на национални решения.

Националният референдум за приемане на нова конституция през май 1971 година бе искра на политическа активност на нашия народ. Въпреки всичките недостатъци на приетата тогава Конституция, нейното обсъждане активизира политическото мислене у много българи. В него участваха и много безпартийни, и бивши опозиционери.

При гласуването на произведения референдум, имаше бюлетини „за“ и бюлетини „не“. Този факт вдъхваше искрици надежда за демократизиране на държавата. Имаше и нарушения. Не всички секционни избирателни комисии са обявили единичните бюлетини с глас „не“.

Но колкото и да е ограничен политическият опит на българите, придобит с произвеждането на този референдум, неговата ограниченост не е основание за отказ на право на българския народ да приема решения за изменения в държавното устройство и формата на управление в република България. Ако тълкуването на Конституцията от 1991 г. не пречеше на произвеждането на такива референдуми, през новия век този опит щеше да е станал по-голям.