Ако само хвалим едно и принизяваме друго, няма да постигнем значителен успех. Обществото е стигнало на пътя на членоразделното отражение, обобщавайки в процеса на сравненията.
Въпреки заклинанията, НРБ и Република България имат много общи черти. Но има и безспорни различия.
Днешната ни държава не може да обезпечи правото на труд на много хора. Търсейки ни компенсация, се заеха да ни осигуряват задължително гласуване. В държава, в която политическите права на мнозинството избиратели са почти нищожни, задължителното гласуване е по-нататъшно ограничаване на човешките права, чрез противопоставяне на правата на интересите. Това е пълно признание за политическото безсилие на република България. Народната република бе далеч от необходимостта на такова признание.
Ограничено до пускане на бюлетина в урната, правото на глас се реализира с намаляване на интереса към изборния процес. Без право на собствена артикулация на политическите интереси личната активност на мнозинството се минимизира.
Истинската демокрация е невъзможна без организации, интересуващи се от способностите на избирателя. Интересът на синдикалните организации в това отношение е ограничен. Интерес от други организации сега липсва. Изключение правят купувачите на гласове. Въпреки извращенията, свързани със системата на резервните кадри, в НРБ работата не бе толкова зле.
* * *
В политическата област монополът води до по-голямо неравноправие, отколкото в икономиката. В НРБ той обуславяше много отрицателни явления, особено връзкарството. Днес той прави мнозинството хора неми и безсилни пред институциите. Балансът личност – институция е влошен във вреда на хората. Няма равнопоставеност на партийците и безпартийните в използването на правата. Контролът срещу опасности от злоупотреба с правата остава формален.
Възможностите за задължаване и санкциониране на институция от страна на личността са още по-нищожни, отколкото в НРБ. От институция тогава можеше да се оплачеш в партия. Резултатът зависеше от съотношението на ролите на приелия оплакването и предизвикалия го. Сега можеш да се оплачеш само в съда, без да знаеш кога на коя партия служи или е безпартиен.
И тогава, и сега партийните органи се намесват с указания в работата на институциите, без да носят отговорност за грешките и провалите. Сега обикновеният човек може да опонира на една или друга институция само в Интернет. Обоснованата критика на отечественофронтовски събрания тогава бе по-ефикасна. И тогава, и сега: санкционирано политическо неравенство в правата на отделните личности – привилегии в осигуряването на възможности за социално-политическо развитие и реализация на способностите на едни и пренебрежение към други. И тогава, и сега икономическият диктат се допълва с политически.
В НРБ партийни органи взимаха решения по всякакви въпроси. Даваха директиви и указания на всички изпълнители и ръководители. Искаше се съгласуване и уточняване на решаването на текущите и оперативни задачи – според важността им – с партийните секретари, бюра или комитети. Те свикваха оперативки за определяне на технологии и срокове или направо предписваха как да се излиза от конкретни производствени ситуации.
Плурализмът на мненията и подходите към решаването на проблемите в обществото не бе постигнат. Партийни органи се нагърбваха с арбитърски и съдийски функции. Нямаше правна регулация относно претенциите и изискванията на обществото към партията и нейните органи. Противоправни последствия от указания на партийни дейци не водеха до търсене на отговорност пред съдебни органи. Така у българите се усилваха чувства на неувереност, безпомощност, малоценност. Зейна пропаст между партапарата и мнозинството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар