Внедряване на икономически подход и партийно-организаторска дейност

Просъществувалата 45 години Народна република България 33 години бе олицетворявана от Тодор Живков. Написвайки в средата на 60-те години тезиси за усъвършенстване на планирането и ръководството на народното стопанство, той около четвърт век, освен с всичко друго, се занимаваше с проблемите на функционирането и развитието на планирането и управлението на българската икономика. Като водач на БКП той постоянно зовеше ръководните и изпълнителски кадри да повишават икономическата си квалификация.

Живков развиваше идеите си за развитието на икономиката в своите доклади на партийните конгреси, на състоялите се между конгресите национални партийни конференции, на пленумите на ЦК на БКП; в речи на пленуми на окръжни партийни комитети, на национални и регионални съвещания. На повишаването на обществената производителност на труда бе посветен докладът му пред Националната партийна конференция през 1974 година. Но и след тази конференция, и след последвалите я партийни форуми производителността на труда у нас изоставаше. Незадоволително се повишаваха ефективността на производството и качеството на продукцията.

Отчетено бе, че не ни достига икономически подход.

I. Съдържание и направления на внедряването на икономическия подход

В доклада си пред Януарското съвещание на националния актив през 1980 г. Т. Живков изяснява съдържанието на икономическия подход. Според него, този подход е цялостна система от икономически средства, методи на въздействие и регулиране и форми на организация, които обхващат веригата планиране – организация – управление – научно-технически прогрес – производство – потребление. Този подход, подчертава Живков, трябва „да завладее мисълта, да стане цел и дело на милионите, да се превърне в техен начин на труд и живот, да осигури навсякъде такава система на работа и ръководство, която да изхожда от изискванията на новия икономически подход, на новия икономически механизъм...“ Такава, казва на съвещанието Живков, „е сега главната политическа, икономическа, идеологическа задача“.

Новият икономически подход трябвало да се прилага „последователно и повсеместно“ във „всички сфери на материалния и духовния живот“. А, преди всичко, трябваше да се избавим от многословието. През споменатия четвърт век едни и същи процеси и свързаните с тях задачи многократно се описваха с обновяван речников състав. Многословието ни души и днес. От това, че го практикуват повече хора, то не е по-малко поносимо.

На Януарското съвещание през 1980 г. Т. Живков обосновава няколко направления на внедряването на икономическия подход и новия икономически механизъм.

1. Прилагане на нова технология при съставяне на насрещните планове за развитие на производствените и териториалните единици.

Целта бе новата технология да изведе на преден план разкриването и използването на всички вътрешни резерви. Но такава бе целта и на въвеждането на насрещните планове поначало. Автоплагиатството в целеполагането само по себе си е признак за някаква порочност. Искаха от хората да разкриват възможности за интензификация на собствената им дейност, но не и на инициативността им в усъвършенстване на управленския процес.

Мобилизацията на трудовите колективи трябваше да помогне за изграждане на съвременна нормативна база за разход на жив и овеществен труд. Но изграждането на ефективно функционираща нормативна база предполагаше конкретен подход в изучаването и управлението на трудовата дейност на всички нива и от гледна точка на всички нива. А такъв подход беше много дефицитен. Изобщо, недостатъчната конкретност в дейността на БКП е характерна за целия период на съществуването на НРБ.

Говореше се за нормиране и организация на отчитането и заплащането на труда на съвременно равнище. Но неотчитайки особеностите на труда на всяко работно място, ръководителите на производството и счетоводствата не постигнаха такова научнообосновано равнище. Изобщо, истински социалистически принцип на заплащане според количеството и качеството на труда не бе приложен у нас и до края на съществуването на НРБ.

Изискваше се най-пълно използване на върховите научно-технически постижения. Но само на думи. В условията на ширещо се ходатайство и корупция това не може да стане.

В тези условия не може да се постига нито достатъчно навременно договорно осигуряване на необходимите ресурси, нито стимулираща реализация на продукцията. Спъва се инициативността за разкриване на резервите при съставянето и изпълнението на насрещния план.

2. Последователно прилагане на стопанската сметка, осигуряване на пълна самоиздръжка на всяка социална дейност, на всяко работно място. Разбира се, че се отнася и за партийната дейност, но като интегрираща социална дейност, тя се оказва лош пример. 

Аналогично стоят нещата и с останалите 2-3 живковски направления.

II. Партийно-организаторска дейност при внедряването на икономическия подход

Повсеместното прилагане на новия икономически подход, пише доцент Добри Чобанов, изисква „закономерно да нараства ролята на партийните органи и организации“. Пред тях се поставя политическата задача: да се превърне новият икономически подход „във вътрешно убеждение на масите, на всички ръководни и изпълнителски кадри“ (Доц. Добри Чобанов, „Ролята на партийните органи и организации за прилагане на икономическия подход“, Сп. „Ново време“, 1980, брой 5, стр. 59). И още: да съдействат за повсеместно повишаване на „деловата и икономическата квалификация на ръководните и изпълнителските кадри до степен всеки да бъде икономист на своето работно място“ (пак там, стр. 63).

Маси и кадри, партийци и безпартийни – всички едновременно. Правата различни, в задълженията – равни. Досущ като в България през 2016 година.

А тогава нашият доцент продължава изпреварващо: „За да се осъществят тези изменения, ...трябва да настъпят качествени подобрения в дейността на самите партийни комитети и организации: ... всяка партийна организация да стане на дело политически стопанин в съответния завод, комбинат, стопанско предприятие, научен институт, учреждение...“ (пак там, стр. 59). Качествените подобрения, на свой ред, предполагат поставяне на нови ударения и т. н. (вж. пак там, стр. 60).

Но идеята „Първичната партийна организация – първообраз на трудовия колектив“ се провали.

За необходимостта от нарастване на отговорността на партийните организации във всички сфери на обществения живот се говореше и в предходните тридесет години, но тя се реализираше спорадично. Основната тенденция, характеризираща периода на 80-те години в това отношение, остана нарастването на формализма в партията.

* * *

И в „Лекция втора от цикъла лекции, изнесени пред слушателите и преподавателите в АОНСУ при ЦК на БКП“ през 1983 г. дядо Тодор казва: „Що се отнася до поставянето на проблемите, никой не може да ни упрекне, не може да каже, че досега не сме им отделяли достатъчно внимание. Лошото е, че и до ден днешен все още не са изживени и ликвидирани редица от пороците и отрицателните явления, които отдавна сме видели и неведнъж сме анатемосвали“ (Т. Живков, „Развитието на социално-икономическите отношения и на управлението на народното стопанство“, Партиздат, София, 1983, стр. 53.

Казано е за инвестиционния процес, но важи и за другите области.

* * *

В споменатата лекция Т. Живков формулира задачата така: „да превърнем стоково-паричните отношения и закона за стойността в мощен стимул за развитието на социалистическата собственост, за нарастването на общественото богатство, за издигането на жизненото равнище на народа“ (пак там, стр. 22).

Седем години по-късно, при залеза на Народната република, Иван Костов пише: „Фундаментален източник на инфлация и дефицит е противоречието между законите на монетарното стопанство и наложената със сила неадекватна система от икономически отношения“ (Иван Й. Костов, „Икономическа система и инфлационни процеси“, сп. „Икономика, приложение“, Издание на министерството на икономиката и планирането, София, юни 1990, стр. 9). Стана ли по-адекватна системата след 26 години? Следва всеки да си отговори сам.