Еднакво е вредно. Самодоволството, че виждаме злото у другите не е много по-малко зло от самолюбието. И в двата случая духовният багаж не достига.
Така или иначе търпим унижението си в съприкосновение със своето безправие. Това търпение разкрива не великодушие, а безчувственост. Неспособността ни да противостоим на партокрацията не е непорочност. Грешно е цялото ни общество, грешни сме и ние заедно с него. Безспорно е съучастието ни в собственото ни обезправяване с нашите премълчавания и проявления на малодушие. То ни е наследство от изтеклия век и ние продължаваме да си го поддържаме. И преди проявявахме неспособност да си четем конституцията, и сега е така.
Грешим заедно с другите, чакащи да получат одобрението на благовъзпитаните умове. Страх ни е да не ни осмеят и освиркат. Необходима ни е изповед пред себе си без двусмисленост и увъртания. Трябва да почувстваме собствената си сила и собствената си слабост; да си дадем сметка, че думите ни много изпреварват делата ни; да се освободим от собствената си посредственост. Иначе ще чакаме избавление, оставайки си в бездната на отчаянието. Досегашните ни призиви за съпротива срещу неравноправието не са чужди на отчаянието. Необходима е по-конкретна работа във всяка конкретна ситуация.
Ст. Съботинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар