Участието във функционирането на настоящата политическа система означава и съучастие в нейните грехове. В системата на днешните институти и нрави е трудно да осъществяваш и неутрална функция. Партокрацията може да функционира само с пороците си. Но нашето мълчание постоянно изразява съгласие с такова функциониране. Да стоим като свидетели не е достойно. А правейки първи крачки, за да преодолеем посредствеността, ние срамежливо отстъпваме на скромна позиция. Придобили малко ентусиазъм, за да изразим мнението си, на другия ден ние стигаме до отчаяние затова че като че ли сме надценили своите сили. Започваме да изискваме от себе си по-голямо търпение и по-примерен подход.
Всеки има право да решава за себе си. Но човек, поемащ отговорност за действията на повече хора, не трябва да вижда в тях прости средства за реализация на своята инициатива. Само самите тези хора могат да решават за своето участие или неучастие в тази реализация. Могат да решават, помнейки, че справедливостта трябва да се защитава от хората. Трябва да помним за свързаността си с общността морално и политически. Тя ни заставя все пак и в греха да действаме заедно с общността в някаква посока. Трябва да се отличаваме от нея, без да се отграничаваме от нея. Затова е добре да имаме представителство в обществените органи, за да ограничаваме злото. За политиката на присъствието е необходима самовзискателност, а не само бягство от греховност.
Д. Стоянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар