П. Папийски иска да не мълчим. Какво да правим? Да се каем или да гълчим? Да се оплакваме от скука или да афишираме чувство на гордост, че сме спътници на исторически събития? Отляво и отдясно безсмислици. В центъра еуфория! По-рядко се говори за атлантическите ценности. В океана ли затънаха? И г-н Цветанов вече не ни напомня всеки ден за „нашите партньори“! За техните ласкави оценки на „високите ни достижения“!
Какво ни остава да правим, когато мнозинството от десетилетия си кротува?
С езика на омразата преживяваме. С откровената лъжа се запомнихме. С манипулирани факти сме свикнали. Враждебността към съседите ни е максул. Публичнният донос ни „осветява“ в „прехода“. Очернянето продължава да ни „свети“. Какво повече ни трябва?
Трайко Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар