Регрес на „демокрацията“

Може да се спори за това, доколко може да регресира нещо, което не е истински установено. Но трябва да признаваме истинските опити за защита и на идеята за установяване на демокрация. След като в деня след втория тур на изборите за кметове изразихме отношение към критиците на гласуващите с „не подкрепям никого от предложените кандидати“, подчертавайки отново, че такава критика в изборния ден е грубо нарушение на установено със закон право на българските граждани, трябва да посочим и своевременна проява на деец на българската култура.

Господин Николай Урумов припомни в телевизионно предаване през седмицата след изборите Вазови мисли от „Службогонци“ за ролята на политическите партии в обществения живот. Още Вазов е назовал не по-голямото, а най-голямото зло, за което може да се гласува по време на избори. Будните българи не забравят това.

Отново трябва да напомним и предложението на Нешка Робева – „да опитаме без партии“. Защо младите българи се страхуват да опитат? Дали се страхуват от неодобрение на атлантически партньори? Или от трудностите при организацията на инициативни комитети за издигане на непартийни кандидати за избиране в органите на държавната власт? А може би завистта сред нас е толкова голяма, че всеки предпочита да издигне своята кандидатура, а не да се занимава с издигането на други? Всички тези въпроси заслужават обсъждане. Защото регресът в политическата система след Вазов преобладава. Приспиването на способностите за критическо политическо мислене – също.

Затова избирателя, както предупреждаваше Ерих Фром, политическите партии „го потискат, както гигантските промишлени корпорации“. Не трябва да забравяме предупрежденията на Ерих Фром, както и това на К. Попър, че остава да търпим партиите, докато се научим да се оправяме без партии. Въпросът „Кога ще се научим?“ отдавна чака и още няма отговор.