Избирателската самоорганизация няма да дава направление на избирателите към кандидат за избиране, при името на когото да отиде бюлетината им. Тя трябва да помага на избирателите да осмислят различните идеи и предложения на кандидатите. Трябва да способства за устойчив плурализъм на избирателски мнения и за повишаване нивото на избирателската взискателност: множествеността на избирателските мнения да произтича от знание за многообразието на признаците и проявленията на обществената необходимост; плурализмът на предложенията и на избирателите, и на номинираните за кандидати да откроява същността на изискващото се разрешаване на противоречия.
В партийно-политическата система плурализмът е уязвим. Това пролича и при правенето на предложения за избиране на управител на Българската народна банка. Народни представители от партии на управляващата коалиция изразиха опасения, че ако парламентарни групи на участващите в коалицията партии предоставят две различни предложения за кандидат-управител на банката, решаващата дума ще остане за опозицията. Такъв страх от ощетяване на собствената роля изключва разбиране на прогресивността на взаимоотрицателността на състоянията на управлението и опозицията. Тя не се изчерпва само с редуване на партии или коалиции в управлението. Стремежът към постоянно предварително уеднаквяване на предложенията в коалицията не стимулира идейната съдържателност на обсъждането в парламента. Това означава, че дори и членове на образувалите коалиция партии да говорят за политически плурализъм, плурализмът им е едностранчив.
Оказва се, че в партийно-политическата система партийният престиж е по-важен от съдържателността на обсъждането на държавните проблеми. Някои избиратели казват, че не се касае до партийния престиж, а до опасността опозицията да избере по-неподходящ кандидат. Ако е така, толкова по-зле за партийната опозиция, която понякога включва почти половината от народното представителство, а и за избирателите, които не са отхвърлили такава порочна политическа система.
Разбира се, опозицията никога няма да признае, че ще избира по-неподходящи управители, за да вреди на управляващите, а не по-добрите – в полза на народа. Дори и партийният плурализъм предполага по-високо ниво на съзнателност. Мненията и предложенията на всички депутати в органите на властта трябва да са равнопоставени. Подценяването на ролята на оценките на опозицията означава неравнопоставеност и на избирателите. При такива приоритети става съмнителна и депутатската отговорност за сигурността на държавата.
За да предотвратят вътрешната си изолация, партийни правителства може и война да започват. До междудържавни конфликти по-лесно достигат еднопартийните. Но може и многопартийни парламенти да ги подкрепят. През Новото време партийно управление в много страни е увеличавало многократно мащабите на военните конфликти. Партийците са опасни както когато поставят интересите на своята партия над интересите на избирателите на други партии, така и когато говорят за националния интерес, игнорирайки интересите на други народи.
Днешната междудържавна и блокова субординация все повече предизвиква несъгласия. Тя не успява да разреши поражданите от глобализацията проблеми. Опитите за износ на каквато и да е партийна „демокрация“ водят до проливане на много кръв. Народите предпочитат взаимно да си помагат. Време е те да се самоортанизират и да избират народните си представители без партийни посредници. Избирателската самоорганизация трябва да съсредоточава усилията си не върху функционирането на народното представителство, а върху процеса на избирането му. В изборната кампания самоорганизацията трябва да ръководи не процеса на гласуването, а процеса на номиниранео на кандидатите за депутати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар