Демокрацията по определение предполага право на участие на човека в социалното управление. Но в „демокрацията“ на Новото време и постмодерността това право за мнозинството избиратели на представителите, избиращи органите на управление, изключва възможността за словесно участие в процеса на избирането и контрола над управляващите. Управляващите не се интересуват от неповторимото мнение на политически активния избирател. А точно такива избиратели най-добре чувстват пулса на обществените потребности и чуват стенанието на страдащите граждани. Заглушаването на техния интеграторски глас отслабва правата на мнозинството. В публичната сфера на днешното общество не се чува „глас на мнозинството без афера, тласкаща го да се самобичува“. И така, част от правата са за част от хората.
Партикуларността на човешките права характеризира: правото на самоопределение и отделяне; правото на собствена артикулация на личната потребност от общество и други политически потребности; правото на непартийна политическа самоорганизация. Прокламираната универсалност на правата не е принцип, гарантиращ нормативна всеобщност спрямо нормативен социален контекст. Няма отговор на въпроса защо атлантическите държави допускат в приложението на правата тази партикуларност. И конфликти възникват, щом човешки същества не получават основателно обяснение за това. За тези хора локално-кодифицираните норми се лишават от предимството на тяхната отнесеност към автентичния контекст.
Съотнасянето на правата с действителната човешка среда е първостепенно право на всеки човек. И „моралните личности имат задължението да не лишават никого от правото на обосноваване“. Но безпартийните избиратели фактически са лишени от това право. Без тяхна самоорганизация безправието им ще продължава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар