Държавата ни е в криза. Държавата е без суверенитет. Суверенът е безправен.
Суверенитетът предполага политическа култура. Тя все повече не ни достига. Политическата култура се придобива в политическа дейност. Политическата дейност за „суверена“-български народ е табу, наложено му от избираните от него властващи партийци.
Субективно – отношението на мнозинството избиратели към политическата дейност е негативно. Обективно – това отношение е опора на партийния субективизъм и произвол. Така партийци властват „в името на народа“ и берат плодовете на произвола. Сърцевина на политическата дейност е станало споразумяването в името на самооцеляването на партийния персонал, а не удовлетворяването на обществената потребност от съдържателна обществена дейност за постоянно обезпечаване на условия за развитие и реализация на българската електорална „популация“.
Светът продължава да се глобализира. Партокрацията настоятелно се саморекламира, електоралните нагласи бавно ерозират. Има още хора, които съвестно си вършат работата, но това кара останалите все повече да ги подозират. Така тези останали заобикалят всеки закон, който им пречи да спекулират.
Няма коментари:
Публикуване на коментар