Политиката, истинската политика, не може да е пазарлък като днешната. Като отношение към обществената необходимост, към бъдещето на обществото и хората, истинската политика не може да не е и стремеж към човешко единение. Затова политиката трябва да е равностоен противовес, а не подражателка на пазара.
В България, както винаги, политиката е купешка, подражателска, плагиатска. Затова много хора не искат да гласуват. За много, нямайки убеденост, че има кого да избират, продажбата е единствено различна от пълното безсмислие на участието в гласуване. Не липсват и търсещите възможност да гласуват за пореден месия.
На пазара се предлагат стоки, на изборите – харизми. Има избиратели, капризни като много купувачи. Осъзнават безполезността на партиите, но не и на „спасителя“-популист. В съюз с медиите „спасителят“ е своеобразен магнит.
Към съюза си с медиите партиите прибавят и този с парите. Всички очакват печалба, но на изборен пазар не може без губещи. Политолози не спират да ни съветват да избираме „автентичния“ елит. Партийният персонал безапелационно отстоява елиминирането ни от процеса на излъчването на кандидатите за избиране в органите на държавната власт.
Гласът на противниците на тази система партокрацията узакони за четвърт век като „недействителен“. Сега ни обещава да го удостои с атестат „полудействителен“. За носещия белезници и букаи, свалянето на белезниците вече е напредък. Ръцете му ще са свободни и ще може да пуска бюлетината на благодарността за извеждането му от състоянието на абсолютна политическа недействителност и за подарената му възможност, макар и принадлежащ към нямо съсловие, да изразява непозволеното му с артикулация чрез ръчна манипулация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар