Партийна логика и „Стани богат!“

Отразявайки различията, интелектът открива повторенията. Независимо от позицията си, партийците са щастливи когато се проектират позитивно в бъдещето. Те умеят да интегрират политическите си чувства в елитния образ, който са създали за себе си. За тях щастието на електората е функция на тяхна решаваща роля в създаването и претворяването на образа на неговото бъдеще.

Те се чувстват способни да определят пътя ни към щастието и да управляват живота ни по него. Те смятат, че ни обогатяват с идеи. Ако е така, при наличие на стотици партии, може би сме хилядократно по-богати, отколкото когато бяха две. Особено щедри на умодаряване са партийците в предизборна ситуация. Тогава, от „щедрост“ към другите, стигат дотам, че забравят за себе си. Предвиждайки за нас, шестте милиона българи, все ситуация-извор на щастие, те остават както се случи.

Щедра на такава преданост у нас се оказа предизборната кампания за Европейски парламент през 2019 година. Проглушихме света с оценката за отлично председателство през 2018 година. А вместо да се включи министърът за европейското ни председателство в първата половина на челната шестица на кандидатите на ГЕРБ за евродепутати, г-жа Павлова се оказа във втората шестица на кандидатската листа.

Може би за ГЕРБ „тук или там“ е безразлично, след като европейското развитие е украсило самото име на партията. Но такова удивително поведение показа и БСП. За много месеци народните представители от БСП напуснаха сградата на парламента, за да ги чуваме по-добре като викат колко са напреднали, колко хубава предизборна платформа са изработили, колко много бързото ѝ „претворяване“ изисква предсрочни парламентарни избори у нас. А заместник-председателя на БСП г-жа Деница Златева, за която е естествено да мислим, че след г-жа Нинова е втора по заслуги за този напредък, също се оказа на седмо място в листата на кандидатите на БСП за евродепутати през 2019.

Може би партиите не искат да пращат най-ценните си ръководители в Европарламента, за да не е по-трудно на националните им ръководства без тях. Тогава защо ги пишат в кандидатските листи?! Дали тези партии разчитат, че с поставянето на отличниците във втората шестица ще активизират агитаторите си да не допуснат тяхното отпадане от групата на класираните? Дали са толкова уверени в победата си, че са безразлични към подреждането на имената на кандидатите в листата? Дали изпитват способностите на привържениците си за преференциално гласуване? Дали в приоритетите им не влиза подготовката на техните избиратели за участие в играта „Стани богат!“?

Пею Папийски