Обществен ред, основан на индивидуални права и свобода

За да отстояваш свободата, без да се крепиш на партия, се изисква смелост. Липсата на смелост и интелектуалното предателство относно политическата свобода се взаимообуславят. Отделният човек, а не някаква обществена група, мисли политически. Само хората изразяват морално-политически чувства. Отделни хора измислят и публикуват фалшиви новини.

Множества от хора се ценят като средства за постигане целите на партии, които рядко ги ценят като носители на способности, изискващи реализация. Колкото се отнася до политическите способности на избирателите, за тях партийците, монополизирайки политическата реализация, почти не се сещат. А не може да се говори за политическа свобода на тези, които искат, но не може да реализират индивидуално политическите си способности. Затова, при наличието на чл. 12, ал. (2) в нашата Конституция, да се говори за политическа свобода на мнозинството българи е конституционен абсурд.

Така в България е узаконено неравенството пред закона. За да станеш равен с „равноправните“, трябва да приемеш статут на марионетка на партокрацията. Политическата свобода за всички означава повече чувства за отговорност пред обществото и повече сигурност за всички. Означава по-многостранна грижа за обкръжаващата ни среда. Означава повече солидарност между хората.

Сигурният живот не се постига нито с постоянно растящи бюджети за армия и полиция, нито с умножаващи се застрахователи, частни охранители и защитни системи. В най-голяма степен може да способства за него масовата политическа активност. Достъпността до информацията прави реална възможността за съзнателно проявление и общополезна реализация на такава активност. За тази цел е необходима и свобода на ума, която всеки трябва да постига сам.

Това важи и за избираните, и за избирателите. От тази гледна точка приоритет имат независимите кандидати. Гласувайте с бюлетина номер 25 за независимия кандидат Христо Симеонов.